It’s name is rts5139 – I will not write how to load it (with modprobe) and from where to get it.
At first time I wanted to load every kernel module with the command:
for i in $(modprobe -l|grep usb|sed -e ‘s/.*\///’ -e ‘s/.ko//’); do modprobe $i; done
Седя си аз пак и си пиша с една девойка и ей така от нищото пак в мен да се засилва една агресия, след което започвам да я провокирам и да я дразня, същото важи и за мен самия, та стигнах до едно заключение:
Нормалните разговори не са за мен – в тях не се случва нищо и май всичките изписани редове са просто ей така, докато в тези, които не знам защо, но винаги стигам до тях има някакво напрежение, очаквам реакцията на другия, моята…Сякаш целта на всичко това е да се подложа на някакъв тест, или да подложа този отсреща. Всъщност тези разговори не се получават при всеки, а главно при женски лица, с които съм имал нещо.
Втори ден се занимавам да мигрирам фирмата на един приятел под линукс или по-точно тази програма, под windows наречена warehouse pro. Ако сте с debian базирана дистрибуция не си губете времето със стандартния инсталатор, който се изтегля (zip-a), в който много смисъл не виждам – един run file, който execut-ва exe..Пусках му strace-ве и т.н проблема беше в много липсващи библиотеки и софтуери (например mono runtime), та направо изтегляте .deb, само дето не е много видим на сайта им и първоначално не видях, че има такъв изобщо. Разбира се, от software center слагате и mysql client + mysql erver.
Съпорта им в Габрово ми вдигна пиян и нищо не разбират, всички пренасочват към София – там пък никой не вдига..но все пак вече всичко си работи и хората са доволни 
.
Вече може да използвате blog.sethra.info (и като цяло subdomain-и, бях ги оставил като dirs, но листа на главния индекс е обновен) – много по-удобно е Разликата между другите дистрибуции, например Slackware и дефинирането на поддомейн в Debian (излезе debian administrator’s handbook – предлагам да му хвърлите едно око) e, че в последното се създава нов файл в /etc/apache2/sites-available/www.sub.domain.com за всеки поддомейн, след което се изпълнява a2ensite www.sub.domain.com и тогава вече apache2ctl reload. Днес качих и материалите от лекцията за blender, че хората в училище се интересуваха (а аз даже бях забравил, че материалите от нея не са качени). Lightning talk-те до един-два дена също ще са налични, а моята лекция май никой не я е снимал, защото хората с камерата пристигнаха по-късно.
Едва ли на някого му пука, но вече се смятам за завършил (утре е последен ден, а аз пак ще започна с кафенце в калди – то и без това няма смисъл да ходя) – дипломата ще е пет, а изпращането е във Вторник, което е пълна глупост като програма, но врявата около него е огромна. Единственото хубаво нещо е, че ще съм нагласен подобаващо за снимките. Частта с пиенето е ясна. Днес си взех снимките за дипломата, копия от лична карта и акта за раждане, за което пък ходихме до общината да вадим нов на моя приятел, който го губи за трети път. Лекцията му беше защо не минава на линукс – еми да ви се похваля, че вече близо седмица е с него и много му се кефи. Въвеждаме го в gcc + gdb и подобните му. И аз бих се радвал как wifi ми работи без проблем, при положение, че на windows 7 не можеше да се подкара (накрая го подкарахме, но с МНОГО мъки).
Вманиачил съм се по всевъзможните методи за дебъгване – намерих доста интересни четива, които обясняват разликата между debug и troubleshooting of problem. Общо взето ми се дописа и скоро можете да очаквате да се включа с пост и снимки
Мина днес. Бях критичен към организацията, но се получи добре, до голяма степен заради самите хора, и факта, че се познаваме вече като трето издание.
Издънките (ох, онзи ден пих такива шотове – ѝ”издънка” )бяха, че графика не нсе спази изобщо, но това е нормално, нямаше откриване и закриване като хората (всъщност на второто се включиха няколко човека и определено беше интересно).
Микроинвест ни изпратиха тениски с пингвин и надпис “аз съм пич!” и хората им се радваха (хме) доста.
Получих sms за именния ден от човек, с който когато имах връзка не ми го честитеше.
За моята презентация не се готвих кой знае колко, но смятам, че нямаше някакви сериозни издънки. Имаше в края спор за бекъп решенията и методите.
Стефан Кънев определено обра овациите тази година и можеби предизвика най-много мисъл у хората, не с технически и софтуерни трикове, а с неща от реалния живот. От самите слайдове обаче няма да се пресъздаде емоцията. О, вярно – имаме и записи (в момента, в който ги прехвърлях обаче тока свърши, така, че липсват една-две).
Материалите са качени на стандартното място. Очаквам хората до два дена да си изпратят презентациите.
Уморен съм и ме боли главата.
Хах, знаех си аз кармата, че след онзи хубав ден няма как да продължа с тоя късмет – всичко ми е обратно на него, почти. Цял ден слушам на Godsmack – Voices, защото цяла нощ си я пях..
Пак жени – пак ти пускат мухата и до там..днес заминава, ни отговор, ни нищо…и какво? Трябва да чакам две седмици пак ли? Че за какво – нещата се обръщат за 24 часа, дори по-малко, камоли за толкова време…Та нито да правя нещо, нито да не правя нищо, но този път просто ще пасувам…ще сигледам тъпите матури, надявам се и последното интервю да е минало ок, ще се махна от тук и това е…първата част от живота ми много скоро заминава и идва тази, която чаках от доста време.
Пак имам facebook – no comment! Тази услуга става все по-тромава, усложнена и безсмислена, но ми се наложи просто. Този път си има правила – без излишни постове, без излишни тагове на снимки и подобни глупости, и най-вече без излишни приятели, дори тези от класа си не приемам – те така или иначе ме натоварват. На about страницата си го пише много ясно, но няма явно кой да го прочете.
OpenFest е след няколко дена, в Неделя – да си напомня. Вече предчувствам няколко потенциални издънки, но повече няма да се меся. Ще отида да видя някои хора от София, да си изплямпам нещата, които имам да говоря и това е – после ще си отпразнувам имения ден и ще се напия.
От сутринта се подговях с часове за срещата с човека, с който щях да прекарам половината си ден, и с който исках да гопрекарам. Влязох в ризата и панталона в стил костюмар, както обичам често да се спретвам и заминах. Времето беше перфектно и все още е. Не усещах как времето минава. Седнахме под липите и късметчето от кафето ми беше “нова любов”, преди което си казах, че ако и тоя път ми се падне това няма да е случайно. Беше ми нарисувала нещо, което каза, че дава само на специални хора в по-особени ситуации (защото вчера съм я бил накарал да се чувства странно). и т.н. и т.н.
После отидох и си купих ризата и се видях с най-добрите ми приятели и когато сладко си опъвах от една цигара баща ми ми се хилеше от една кола, малко конфузна ситуация, но бях в такова настроение, че не ми пукаше. Преди това обаче проверявах пощата у единия от тях и видях мейл с отговор за работата, която ми бяха предложили, но след дълго затишие вече бях забравил.
После си вървях към вкъщи и се чудех какъв е шанса някой да ме настигне с кола и изведнъж чух клаксона на ауди А4 на един приятел….Общо взето ми се случи всичко, което исках, че и повече и реших, че този ден си заслужава да се опише, ако не за друго, поне аз да си го препрочета след време, което в момента ме навежда мисълта да експортна пак едно бекъпче.
Има нещо хубаво в това да пътуваш към София в 4-5 сутринта, но не е хубаво, когато си пил до 3 преди това…. Там е друго измерение, нямам търпение да се преселя. Пих кафе на един голям болевард, беше с интериор, който моментално ми оправи настроението. Като се прибрах ми беше много странна пустотата, но пък бях с приятелите си в парадайс навън, което компенсираше. Иначе беше вечерта, която очаквах, че на обяд се бях меланхолизирал нещо, а после местене от клуб на клуб, яка музика, пиене, пари, мацки…
Сега си се кефя на песента, която от бая време се каня да си изтегля, а в рок/метъл/пънк клуба дето бях вчера се скъсаха да пускат подобни парчета – Guano Apes – Quitely.
Случайно намерих риза, в стил който търся от две години – нямам търпение утре да си я взема.
Този цитат си го слагам за мен за да не го забравям никога:
[9:16:36 PM] Ani: a ne mojesh li da se zabavlqvash bez da analizirash vsqko dvijenie na 4oveka otsreshta
Имам пак страшни главоболия, но това не ми пречи да движа нещата около конференцията (не го наричам openfest, защото името вече ме дразни, даже предложих да го сменим, но си остана така, защото има по-важни неща), защото имахме доста спорове с новите хора и трябваше да ги изконтролирам, така че програмата и организацията да е на ниво. Не може трето издание да се говори едно и също и то на минимално ниво от рода на “какво е линукс”. В крайна сметка мисля, че се получава супер – до довечера чакам още две потвърждения за LPI сертификациите и един талк за VIM. Специално за първото се запознах с хората в София и смятам в близките две години, най-късно да изкарам изпита. Jabber сървърът ми върши перфектна работа да контролирам комуникацията си с тези хора, които и те са на моя сървър, с други пък съм от този на minus273.org. Смятам на и след конференцията да си изкарам за пръв път един хубав имен ден, ако нямате какво да правите елате да празнуваме заедно – хората са доста интересни и определено няма да е скучно. Получавам имейли от разни хора за помощ и поздрави, което ме одовлетворява, въпреки, че аз вече не се пиша за организатор и се убедих в това, че е по-добре аз да върша всичката работа и да поемам целия стрес, отколкото да работя с хора в екип, които не могат да преценяват хората и техните интереси, и като цяло хора, които се занимават с други несериозни хора.
Паралелно със събитието движа и завършването си. Не ходя кой знае колко редовно на училище, но си правя безсмислените проекти и контролни и до5, максимум 10 дена съм оформен по всичко (за сега ще имам отлични оценки по три предмета, да не повярвам чак, не че са от най-важните…). Колкото повече време минава, толкова повече нямам търпение. Не ми казвайте да не бързам, защото средното образование не предоставя никаква подготовка за реалния живот, добре, че някои от нас го осъзнаваме. Освен това решавам тестове и започнах тия дни да уча литературата, че там съм зле. Специално за човека, който написа коментар две публикации надолу, че ще си остана с недовършено средно – спокойно братле, няма да е така
Не се бях бръснал един месец и най-накрая реших да пробвам новия си автършейв с алое вера, подарък от Германия – I feel good..тук едно допълнение, за което на никой не му пука, но като стана дума за бръснене в последните два месеца съм станал маниак на тема хигиена – преварявам си четката за съби и самобръсначката или използвам за нея спирт.
Ако не съм споменавал, освен фитнеса, с който вече не се занимавам обожавам колоезденето. В последните две седмици почти всяка вечер минавам поне 15 до 20 километра бясно каране, чак хората по центъра се плашат, но по време и след това чувството е greatt. Ефектът освен кефа е, че вече не се задъхвам толкова бързо, даже си поддържам много добра форма (или поне отново се опитвам да навляза в нея).
Много тежък ден, и изнервящ.
Разправии с хората дето сега се занимават с конференцията, защото когато говорих никой не ме послуша – тези дни ще довършим най-важните неща. Конференция ще има на 6-ти Май, първоначално мислехме да е 5-ти, но един от най-уважаваните гост-лектори не може тогава. сега трябва да говорим и за смяната на датата в ТУ, където пак ще се провежда събитието.
За пръв път да съм доволен от презентацията си когато я подготвям – дизайн, заглавие, структура..
Тези дни ще вдигна отново сайта и ще публикувам програмата, все още чакам важни мейли. Други хора казаха, че ще създадът facebook страница.
Опитвам се да си изградя един brute force метод за дебъгване, та в продължение на месец ще наблюдавам как се справям.
Разреших проблема със спама – не е най-удачното решение, но съм доволен за момента.
Смених си терминала на mrxvt – не поддържа кирилица с UTF-8 локала. За копирането се добавят два реда в ~/.mrxvt и се използва комбинацията Ctrl+Shift+V.
Тази вечер чаках да ми пишат пет човека и се включи само един (добре, че той поне е сериозен ). Остават ми две седмици до завършването (грубо) и вече не ми прави голямо впечатление, същевременно нямам търпение.
Мразя несериозници. Наблюдавам, че някои хора се надяват да добият тъп слава от тая конференция…